ПРАВИТЕЛСТВЕНА КРИЗА! ЕТО КАКВО ЧАКА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ОСТАВКАТА НА БОЙКО БОРИСОВ!

ПРАВИТЕЛСТВЕНА КРИЗА! ЕТО КАКВО ЧАКА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ОСТАВКАТА НА БОЙКО БОРИСОВ!

За първи път България е изправена пред правителствена криза в последните 3 месеца от мандата на президента, отбелязва Нова телевизия и разглежда какво следва.

След убедителната победа на ген. Румен Радев, премиерът Бойко Борисов спази обещанието си и декларира, че в първия работен ден на парламента ще депозира оставката на кабинета.

Какво ни очаква оттук нататък?

За първи път в историята на България сме изправени пред такъв казус – правителствена криза в последните три месеца от мандата на президента, когато той е с ограничени правомощия.

Телевизията представя няколко хипотези, очертали се в нейни консултации с юристи.

Първи думата имат народните представители, пред които министър-председателят подава оставката на правителството. Сценариите тук са три.

Първи вариант: Депутатите не приемат оставката и Бойко Борисов остава премиер. За такова развитие шансът изглежда нулев. Борисов вече каза, че подаде ли оставка, депутатите му ще я гласуват.

Вариант 2: Правителството продължава да работи в оставка до встъпването в длъжност на новия държавен глава през януари.

Първата работа на Румен Радев, след като положи клетва, е да подпише указ, с който разпуска парламента, насрочва дата на парламентарни избори и назначава служебен кабинет. Датата на изборите не може да е повече от 2 месеца след това. При този вариант ни очаква вот напролет.

Вариант 3: Депутатите приемат оставката и тогава на ход е отново Росен Плевнелиев, който обаче е с ограничени правомощия. Плевнелиев може да връчи мандат за съставяне на ново правителство три пъти.

Първо – на най-голямата партия ГЕРБ. Бойко Борисов може да състави ново правителство или партията да излъчи нов премиер и така предсрочните избори отпадат от картината.

Ако обаче ГЕРБ върне мандата, той ще отиде при втората партия – БСП.

Ако и социалистите не поискат да направят кабинет (както вече Нинова предупреди – бел. ред.) , държавният глава има право да избере трета партия, по своя преценка, на която да даде възможност да направи правителство.

Ако и това не се случи, тогава Росен Плевнелиев трябва да назначи служебен кабинет. Но той няма право да разпусне парламента, защото до края на мандата му остават по-малко от 3 месеца и Конституцията в този период го лишава от това правомощие. Той не може да насрочва и парламентарни избори, защото разпускането на НС и насрочването на дата за избори се правят с един и същи указ.

Това е и единственият случай, в който служебното правителство може да функционира при работещ парламент.

При тази хипотеза, отново се чака новият президент, който да разпусне парламента и да насрочи парламентарни избори. Което отново означава – избори напролет.

Румен Радев като нов държавен глава обаче ще има правото да променя състава на служебния кабинет, назначен от Росен Плевнелиев, включително да смени и министър-председателя.

Така част от юристите и специалистите по конституционно право четат Основния закон. Те обаче очакват много и разнопосочни тълкувания на Конституцията.

Екатерина Михайлова: Партиите да се разберат

Юристката Екатерина Михайлова, която беше водещ политик от десницата и депутат в 6 състава на НС, смята за важно партиите да се разберат за датата на изборите и за състава на служебния кабинет.

„За мен в Конституцията има една голяма въпросителна – кой насрочва изборите – сега действащият президент или този, който ще встъпи в длъжност през 22 януари и кога ще се проведат изборите”,  коментира по Нова тв Михайлова, която преподава право в Нов български университет и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. 

„Според мен би било добре, основните политически сили, президентът, който действа е момента и този, който ще встъпи в длъжност през януари,  трябва да се разберат за състава и структурата на служебния кабинет и за датата на следващите избори”, подчерта тя. 

От своя страна Атанас Семов, също юрист, заяви:

„За мен въпросът е не кога ще бъдат изборите, а какви ще бъдат те – дали ще бъдат избори за редовно Народно събрание или за Велико народно събрание”.

Източник: bradva.bg