ВАЖНА ПРОМЯНА! РАЗПРОСТРАНЕТЕ! АКО ВИКАТЕ СПЕШНО ЛИНЕЙКА, ТРЯБВА ДА ОТГОВОРИТЕ НА ТОЗИ ВЪПРОС..

ВАЖНА ПРОМЯНА! РАЗПРОСТРАНЕТЕ! АКО ВИКАТЕ СПЕШНО ЛИНЕЙКА, ТРЯБВА ДА ОТГОВОРИТЕ НА ТОЗИ ВЪПРОС..

Диспечерите, които приемат спешни повиквания, ще работят по таблици с общо над 550 въпроса, за да преценят какво е състоянието на нуждаещия се от бърза помощ. Това е заложено в новия Стандарт за спешна медицина, който предлага Министерството на здравеопазването, предаде „Дарик“.

На базата на тези въпроси пациентите ще бъдат разделяни по спешност, в категории с червен, жълт и зелен код, който пък ще определя колко може да се забави линейката. Заложено е най-спешните пациенти, които попадат в „код червено“, да бъдат обслужвани за не повече от 8 минути от получаването на сигнала. При пациентите с най-нисък риск линейката ще може да пристига до два часа след повикването. Според председателя на Асоциацията на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева обаче е възможно в 30 % от случаите, при които линейка обслужва критично спешен пациент, тя да не успее да пристигне до 8-ата минута, след като е получила сигнала. Причините за това могат да бъдат отдалеченост, трафик или лоши метеорологични условия.

Телефонно интервю с предварително одобрени ключови въпроси и допълнителни уточняващи въпроси ще определя спешността на пациентите, повикали линейка, се казва в новия Стандарт за спешната медицина. Въпросите са общо 566. Идеята е след като се потърси линейка, операторите на тел. 112 директно да пренасочат повикването към медицински специалисти, каза пред Дарик д-р Десислава Кателиева.

„Тези специалисти ще задават конкретните въпроси, с които ще се прецени кодът на спешност. Ако се прецени, че се касае за код червено, операторът ще остане на линия и ще помага със съвети на присъстващите на инцидента. В протоколите има по 20 до 23 въпроса. Това не означава, че при пациент с код червено екипът ще се бави, докато се отговаря на всичките тези въпроси. Понякога е достатъчно от отговорите на първите три въпроса да се разбере, че става дума за животозастрашаващо състояние. Тук операторът може да продължи да уточнява детайлите, докато екипът вече пътува към пациента и окаже първа помощ,“ обясни д-р Кателиева.

Фазата с въпросите е първата от обслужването, добави Кателиева, и уточни, че осемте минути за най-спешните пациенти ще започват да текат, след като сигналът се предаде на линейката, а не след спешното обаждане.

„Втората фаза е фазата, която касае 8-те минути, тоест при нея започва да тече времето от 8 минути на този екип. Този екип трябва за 8 минути да се опита да стигне до пациента, чийто живот е застрашен. Възможно е, обаче в при 30% от случаите да не могат да се покрият тези 8 минути. Това зависи от различни обстоятелства, като например прекалено голяма отдалеченост от най-близкия свободен екип, лоши метеорологични условия, трафик, както и затруднение при намиране на адреса“, добави специалистът.

Кателиева подчерта, че проектът не е експеримент нито с пациентите, нито със спешните медици, а доказана практика. Според председателя на асоциацията 28-те центъра за спешна помощ в страна имат капацитета, за да се справят ако той влезе в сила.

Източник: bradva.bg